2023-03-25

Стига толкова.
Достатъчно беше това между нас.
Остана ли още нещо, което да довършим, за да разделим видимите и невидимите пътища между нас? 

Време е.
Навикът да мислим един за друг още се прокрадва, но и неумолимо ни напуска.
Време е.

Как да нарека това, което преживяхме?
Мислех го за любов..
А май беше навик да копнеем за образа на другия 

Пред портите на сърцето ти стоях като просякиня
Пред храма на душата ми, твоята любов чакаше да я приема
Нито аз влязох през твоите порти, нито ти встъпи в моя храм
Не можахме. А май не искахме?

Прегръщам те и те пускам.
Прегърни ме и ме пусни.
Благодаря ти. Свободен бъди и обичай тази, която ще те покани в своята обител.
Върви по пътя, който ще ти носи любов.
Всичко си казахме и всичко си наплатихме.
Мил си ми. Скъп си ми. Твоето място винаги си остава твое.
Приятел на душата ми оставаш.
Обичта и благодарността са двете звезди в нощното небе, които ще останат да светят между нас. 

Благодаря за теб!