2022-07-01

Просто обикновен човек със своята история или някой специален си?

Искрата в очите ти гори ли и в сърцето ти?

Усмивката ти грее, но дали е топло и уютно с теб?

Какви ли са мислите ти, когато си далеч от света?

Дали си този, когото въображението рисува?

А истински ли си? Твърде нереално ми е покрай теб.

Сладникъв и стеснителен, дълбок и уплашен..всякакви епитети по твой адрес, но колко и кое е вярното?

Не искам да те гледам като извънземна нереалност. Човек си. Обикновен. С болки и надежди. С любов и страх. С погубени мечти и безброй очаквания.

Харесват те много, но какво от това, ако сърцето ти стои затворено? О, понякога искам да се спусна към теб, както съм го правила с много други, за да разбия черупката ти и да те спасявам.

Но ще пропусна. Няма кой да отвори ключалка заключена с катинар отвътре. Спасявай се сам.

Дали аз те харесвам ли? И много и никак. Но кое е истината и аз не знам.

Само едно ще ти кажа. Пиша и ти си виновен. Правиш нещо вътре с душата ми, но само ти си знаеш какво. Откриваш съкровища, които бяха уж загубени безвъзвратно.

А най хубавото е, че единствено имената си знаем. Аз чух твоето, но ти дали запомни моето? Нищо. И да не си...

На кой му трябва да помни имена, когато знае, че животът среща и разделя, както му се иска.

Вдъхновена съм и затова ми стигаш. А кой си, не ми е важно. Бъди, който си и аз ще бъда която съм, а дали ще узнаем кои сме, нека животът се произнесе.