2022-01-18

Безмълвна се взирам в очите ти.

Цял един живот виждам. 

Викаш ме. Викът ти е от онези далечни времена. Пронизва вечността. 

Пътувал е хиляди години. Търсил ме е през вековете. 

Преследвал ме е само, за да прошепне "Загубих те тогава. Ще ме избереш ли сега? Ще ме последваш ли?" 

Потъвам в очите ти, а с мен и всички думи. 

Опитвам да протегна ръка, но е късно за тази първа и последна ласка. 

Съдбата ни е да се разминем. Ще минавам по пътища, където теб те няма. Ще ме търсиш в сънища, в които няма да дойда. Ще идваш в моите, където съм орисана да бягам далеч, за да не се обърна и да се втурна в прегръдките ти. 

"Обещай ми, че ще се върнеш при мен. Обещай ми," изричаш.

Затварям очи. Спасявам душата си от това да се разпадне на хиляди парчета виждайки болката ти. Парещите сълзи шептят "помня те и ще те помня във всеки свят и всеки живот. Ще се моля за мига, в които ще ни е позволено да вървим един до друг.. Миг, в който ще можем да потънем един в друг и да притихнем във вечността. Нека се срещнем отново някога някъде.."